Постинг
01.06.2020 04:00 -
КАЖИ НА БАЩА СИ!
Прочит: Псалом 32:1-5
„Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден ... Признах греха си пред Теб ... и Ти прости вината на греха ми.“ (Пс. 32:3, 5)
„Кажи на баща си какво си направил или аз ще се заема с това!“ - с тази закана си тръгнах от магазина, където направих първия си (и последен) опит за кражба, за което бях строго порицан от управителя. Бях единадесет годишен и чувстват взрив от емоции. Стомахът ми се свиваше от вина, срам и страх. Не ядох нищо, не можах да заспя онази нощ. След дълго терзание почуках на вратата на татковата стая и през сълзи признах какво се беше случило. Почувствах неописуемо облекчение след това признание.
Дори като възрастен съм преживявал тревожни дни и изпълнени с безпокойство нощи заради отказа да призная някое свое прегрешение срещу ближен или срещу Бога. Въпреки последствията от греха не трябва да се страхуваме и да крием в себе си това, което сме извършили. Какво е разрешението на една такава трудна ситуация? Трябва да „почукаме на Божията врата“, да признаем греха си и да познаем радостта ор прощението.
Молитва: О, Боже, помогни ни да признаем своя грях и ни научи на покаяние, благодарение на което можем да усетим радостта от прошката, амин.
Мисъл за деня: „Тихо сърце е живот на тялото“ (Притчи 14:30)
Чарлз Акс (Пенсилвания)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ИЗМЪЧВА ОТ СПОМЕН ЗА СВОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ
„Когато мълчах, овехтяха костите ми от охкането ми всеки ден ... Признах греха си пред Теб ... и Ти прости вината на греха ми.“ (Пс. 32:3, 5)
„Кажи на баща си какво си направил или аз ще се заема с това!“ - с тази закана си тръгнах от магазина, където направих първия си (и последен) опит за кражба, за което бях строго порицан от управителя. Бях единадесет годишен и чувстват взрив от емоции. Стомахът ми се свиваше от вина, срам и страх. Не ядох нищо, не можах да заспя онази нощ. След дълго терзание почуках на вратата на татковата стая и през сълзи признах какво се беше случило. Почувствах неописуемо облекчение след това признание.
Дори като възрастен съм преживявал тревожни дни и изпълнени с безпокойство нощи заради отказа да призная някое свое прегрешение срещу ближен или срещу Бога. Въпреки последствията от греха не трябва да се страхуваме и да крием в себе си това, което сме извършили. Какво е разрешението на една такава трудна ситуация? Трябва да „почукаме на Божията врата“, да признаем греха си и да познаем радостта ор прощението.
Молитва: О, Боже, помогни ни да признаем своя грях и ни научи на покаяние, благодарение на което можем да усетим радостта от прошката, амин.
Мисъл за деня: „Тихо сърце е живот на тялото“ (Притчи 14:30)
Чарлз Акс (Пенсилвания)
Да се молим за: НЯКОЙ, КОЙТО СЕ ИЗМЪЧВА ОТ СПОМЕН ЗА СВОЕ ПРЕГРЕШЕНИЕ
Развитието на човечеството след Атлантид...
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Когато двама се карат , третият умира
dobrodan, Вие ме обиждате!! :-):-)
Когато двама се карат , третият умира
Няма коментари